Уважаеми Гости на блога ми,
ще споделя
с вас може би
най - любимото ми мото, а именно, че красотата ще спаси света. :) Преди години тук спорихме с един съблогър, който твърдеше убедено, че не Достоевски е автор на тази мисъл. Аз съм убедена, че е той, но в случая не е важен авторът, а смисъла на думите. :)
    Светът понякога е много странно място за живеене. Последните две години живяхме в пандемия, а от февруари живеем в други медийна лудост, наречена война. Всеки ден влизам в Блог бг и чета по диагонал публикациите. Като цяло ние сме много дребнави и в същото време много широко скроени. Ние сме безкрайно гениални и същевременно отчайващо ограничени... Споделяла съм ви, че когато пускам телевизия, гледам или Гала или Нешънъл джеографик. Онази вечер работих до късно и бях пуснала телевизора за фон (както често правя когато работя вкъщи). Бях забравила шокът, който изживях преди години, когато научих, че ХиперМегаСупер вулканът под Йелоустон е изригвал унищожително няколко пъти и почти изцяло е унищожавал живота на Земята. :)))) Аз тогава много се бях обезспокоила, че ще изригне, а той със сигурност ще изригне някой ден и пак ще ни изличи до крак! :-о И предварително съжалявах най - вече за античното изкуство и средновековното изкуство в Италия. Съжалявах, че дори и да се консервират под пепелта, кой ще остане жив, за да се потапя в съвършенството им! Чудовищна мисъл... Т.е: нали разбирате - няма да ни има нас, хората, за да се ползваме от всички постижения на цивилизацията, които оцелеят. Преди, когато бях нов блогър, писах за един филм "На брега". Сюжетът беше подобно апокалиптичен - цялото човечество умира от ядрено замърсяване. Тези развои на историята са много възможни и тогава, на прага на неизбежното, без значение дали ще е Армагедонът Йелоустон или нашата човешка глупост, няма да има никакво значение кой е русофил и кой е русофоб.
Мисля, че сме едни щастливи нищожества, щастливи в дребнавите си боричкания за глупости. Нещо като детински игри на война между нашия блок и съседчетата от съседния блок. :) Ще бъде хубаво, ако "детството ни продължи все така безметежно, по - дълго време", но само дано не идват онези моменти, които ще ни сварят неподготвени и ще бъде късно за зряло и отговорно поведение. :)

     





            ***

..трябва, да даваме ''добър пример'', ние с теб, сме, от старите блогери...


Мисля, че сме едни щастливи нищожества, щастливи в дребнавите си боричкания за глупости. Нещо като детински игри на война между нашия блок и съседчетата от съседния блок. :) Ще бъде хубаво, ако "детството ни продължи все така безметежно, по - дълго време", но само дано не идват онези моменти, които ще ни сварят неподготвени и ще бъде късно за зряло и отговорно поведение. :)

Поздрави, Джули! :))